Немският ъгъл

Адрес: Klausenbergweg 44, 56077 Koblenz, Germany

Немският ъгъл (Deutsches Eck) е красивото място, където реките Рейн и Мозел се сливат, то също така дава и самото име на града, в който се намира – Кобленц (на немски означава „сливане”). През 1897 година там е поставена монументална конна статуя на кайзер Вилхелм Първи. Постаментът на паметника от 1953 до 1990 г. се нарича „Мемориал на германското единство”.

 

Първоначално Немският ъгъл в Кобленц е бил известен като „Тевтонският ъгъл”, в чест на рицарите от Тевтонския орден. Те са били поканени в града през 1216 година от архиепископ Теодорих фон Вид, който е искал по този начин да развие медицината в региона. Така в устието на Мозел е бил изграден Домът на тевтонските рицари (Deutschherrenhaus), в който се е помещавало местното управление на ордена.

 

Друга основна забележителност в района на Немския ъгъл е паметникът на кайзер Вилхелм. Той е бил замислен само седмица след смъртта на монарха, като благодарност, че е обединил Германия и е спечелил три войни. Решението за изграждането на монумента било взето от новият кайзер – Вилхелм Втори. Паметникът е бил направен с народни пари и тържествено е бил открит на 31 август 1897 година. Оттогава постепенно в масовото съзнание, Немският ъгъл вече е бил свързван главно с тази статуя, а не толкова с дейността на Тевтонския орден.

 

Височината на паметника на Вилхелм Първи е 35 метра, а на самата статуя – 14. Проектът е на архитекта Бруно Шмиц, който е направил и прословутия монумент на Битката на народите в град Лайпциг. Конната статуя пък е творение на скулптора Емил Хундризер. Кайзерът е изобразен в генералска униформа, с развян от вятъра кител. Вилхелм язди кон, а фасадата на паметника е украсена с релеф с изображение на императорския орел, уловил змия. Над него с големи букви е изсечен надписът „Вилхелм Велики”. В най-горната част на постамента са изсечени и последните две строфи от стихотворение на известния кобленцки поет Макс фон Шенкендорф.

 

Незадълго до края на Втората световна война, на 16 март 1945 година, конната статуя получава сериозни поражения от това, че в нея попада американска артилерийска граната. Съществува дори непотвърдена версия, че това е станало нарочно по заповед на генерал Айзенхауер, защото той е искал да деморализира съпротивляващите се до последно германци в района на Немския ъгъл. Повредената статуя се отделила от постамента и надвиснала над Рейн. Медните детайли скоро били окрадени и не след дълго останките от скулптурата били демонтирани и изпратени за претопяване. Независимо от това, впоследствие били открити отделни нейни части, включително главата на кайзера, която в момента е изложена в музея в Кобленц.

 

Френските окупационни власти искали да демонтират съхранилия се постамент и на негово място да поставят „Паметник на мира и взаимното разбирателство между народите”. Техните планове обаче били осуетени, поради липсата на средства. През 1953 година, постаментът на паметника бил обявен от федералния президент Теодор Хойс за „Мемориал на германското единство”. То се символизирало от украсяващите го гербове на всички немски провинции, включително загубените територии след войната – Силезия и Източна Прусия. След четири години на постамента бил поставен и гербът на Саар. Отгоре пък, вместо статуята на Вилхелм, било поставено знамето на ФРГ. След падането на Берлинската стена, редом с монумента били сложени и три нейни отломки. След новото германско обединение, пък на постамента били поставени и гербовете на новите провинции от бившето ГДР.

 

След обединението на Германия, мемориалът на единството загубил знаковото си значение. Край на дискусиите, относно това, как да бъде направено новото лице на Немския ъгъл сложили издателят Вернер Тайзен и съпругата му Анелизе, които със свои средства поели всички разходи по възстановяването на конната статуя на Вилхелм. Тя била възсъздадена от дюселдорфският скулптор Раймонд Китъл. В отличие от оригинала, новата статуя била излята от бронзова сплав. Тържественото й откриване станало на 25 септември 1992 година. Редом с монумента и до днес, обаче стоят отломките от Берлинската стена, в памет на жертвите на разделянето на страната на ГДР и ФРГ. През 2002 г. красивата местност на Немския ъгъл, запечатала спомена за толкова драматични събития в германската история, била включена в списъка на Световното културно наследство на организацията ЮНЕСКО.

 

В града, взел наименованието си от Немския ъгъл – Кобленц, най-престижното висше учебно заведение е едноименното училище, което получава автономност през 1996 година, когато се отделя от известното “Rheinland-Palatinate”. Този млад университет има кампуси и в градовете Ремаген и Хьор-Гренцхаузен. Той продължава традициите в образованието в Кобленц, датиращи от 19 век и е прочут с постиженията си в областта на керамиката и материалознанието. Училището Кобленц обучава понастоящем към 6300 студенти, участвайки усилено в интернационални програми за обмен на преподаватели и учащи се, което обуславя засиления интерес към него от страна и на чуждестранните младежи.


Видео информация за Немският ъгъл



Адрес в Google maps


View Larger Map

Изпрати на приятел