Мостовете в град Дюселдорф са едни от най-атрактивните туристически обекти и съоръжения в региона. Мостът Oberkasseler е вантов мост на река Рейн. Той съединява стария град с района Оберкасел, който се намира на левия бряг на реката. Оттам идва и името на моста. В края на 80-те години на миналия век върху него е била и метростанцията Tonhalle/Ehrenhof.
Първият мост Oberkasseler е направен през 1898 година по поръчка на железопътната компания Rheinbahn AG от строителната такава Philipp Holzmann Cie GmbH. Това е било арков мост с обща дължина 638 метра и с два симетрични участъка, по 181,25 метра всеки. По проект на скулптора Адолф Шил на него са били устроени и две кули. Стойността на строителния проект е била шест милиона немски марки. Мостът съществено е облекчил връзката с Оберкасел, който тогава е бил дори отделен град от Дюселдорф, но след свързването си с него е влязъл в неговия състав (1909 година). Това от своя страна довело до истински строителен бум в Оберкасел.
Ръстът на интензивния транспортен поток довел до това, че 1925-26 година е било изградено ново платно върху съществуващите дотогава опори по проект на архитекта Едуард Лайънел Венер. По този начин вече трамвайните релси, например, минавали точно по средата на пътното платно, разделяйки на две проходимата част на моста. През 1933 г. последният получил името Skagerrak-Brücke, в чест на пролива Скагерак, намиращ се между Скандинавския полуостров и Ютландия.
Както всички останали мостове на Дюселдорф, Oberkasseler е бил вдигнат във въздуха от отстъпващите войски на вермахта. През същата година на неговото място бил изграден потонен мост, който нарекли Freemanbrück. Вследствие на природни катаклизми от 1947 г. той бил силно повреден и окончателно се разрушава, когато два кораба се сблъскват през декември същата година. През 1948 година на това място се изгражда лек мост за трамвайно и автомобилно движение. Той е имал четири 90-метрови участъка. Съоръжението е било наречено Oberkasseler Dauerbehelfsbrücke – в превод временен мост.
В периода 1969-1973 строителната компания Hein, Lehmann and Co строи нов мост с главен инженер в лицето на Фриц Леонард, по проект на архитекта Фридрих Тамс. Той е бил изграден по-нагоре по течението на Рейн, за да не замести действащият тогава мост и да не прекъсва движението на транспортният поток. След премахването на временния мост Oberkasseler през април 1976 г. била проведена уникална операция по преместването на новия мост на сегашното му място. Конструкцията тежаща 12 500 тона била преместена с 47,5 метра.
Друг, представляващ интерес за туристите, мост в Дюселдорф е Rheinkniebrücke – мостът на колената на Рейн. Той представлява вантов мост, съединяващ районите Унтербилк и Оберкасел. Името си той получава от своето местоположение – на колената на Рейн. Решението той да бъде построен датира от 1962 г. Осъществяването на проекта било възложено на архитекта Фридрих Тамс. За главен инженер бил привлечен Фриц Леонард. Строителството на моста било започнато през 1965 г. от компаниите Deutsche Maschinenbau-Aktiengesellschaft (Demag AG), Gutehoffnungshütte, Aktienverein für Bergbau und Hüttenbetrieb и Hein, Lehmann and Co. Rheinkniebrücke бил пуснат в експлоатация на 16 октомври 1969 г.
Първоначално на пилона му е било планирано да бъдат монтиран светещ часовник, но идеята не е била реализирана. За сметка на това, с подобен часовник се сдобила телевизионната кула Rheinturm. Също интересен факт е, че на десния бряг на Рейн в непосредствена близост до моста се намират сградата на ландстага на провинция Северен Рейн-Вестфалия и самата тв кула Rheinturm. Директно пък под Rheinkniebrücke в дясната му част е разположено зданието на театъра.вариете Roncallis Apollo-Varietе-Theater.
Друг ключов мост в град Дюселдорф е „Теодор Хойс”(Theodor-Heuss-Brücke). Това е вантов мост съединяващ районите Холцхайм и Нидеркасел. Съоръжението носи името си в чест на първия президент на Федерална Република Германия – Теодор Хойс.
Строителството на моста е било осъществено в периода от 1953 до 1957 година. За главен инженер и автор на проекта е бил привлечен Фриц Леонард. Строителството му е осъществено от компанията Hein, Lehmann and Co. Конструкцията на моста представлява стоманено платно, укрепено с ванти на две двойки пилони, образувайки три участъка – средният е 260 метра, а тези по краищата – по 108. Това е бил първият вантов мост в цяла Германия. Към момента на своето пускане в експлоатация, той е бил най-северният от всички дюселдорфски мостове, заради което бил първоначално наречен „Северният мост” и така е наричан от гражданите на града неформално и до ден днешен. По моста понастоящем се осъществява движението на транспорта по двете му полоси във всички посоки (от външната им страна има две велосипедни пътеки). Мостът „Теодор Хойс” в момента е част от федералната автомагистрала номер 7 по участъка Нойс-Вупертал.
В града на красивите мостове на река Рейн – Дюселдорф най-известното висше учебно заведение е Университетът „Хайнрих Хайне”, носещ името на знаменития немски класик (Heinrich-Heine-Universität). Поетът е роден в този град през 1797 година. Университетът получава сегашния си вид и статут през 1965 г. Той е известен с качеството на образованието си, преподавано във факултетите му по право, философия, медицина, математика, икономика и естествени науки. В момента Дюселдорфският университет „Хайне” обучава над 16 000 студенти, много от които чуждестранни граждани.
All you need to know when you are interested in studying, doing research, or teaching in Germany. The scholarship database provides a quick overview.
