Училищното образование се превърна в един от най-острите и наболели обществени проблеми в Германия, твърди в свой анализ журналистически екип на Дойче Веле. Децата се обучават дълго, няма общи програми, плашещо нараства количеството на младите хора, които заради лошо образование, не могат да си намерят работа. Проблемите са наистина много и оплакванията от системата идват от всички страни. Учениците се оплакват от претовареност и липса на време за почивка. Родителите твърдят, че освен, че това е така, не учат децата им на нужните неща, за да се реализират в бъдеще. От друга страна, всяка федерална провинция учи по своя собствена програма и заради това, ако един ученик се премести, да кажем, от Бавария в Хамбург ще му е много трудно да се нагоди към новите за него изисквания. Според немските икономисти пък, децата в Германия се обучават твърде дълго, късно завършват висшето си образование, а преди това и училище, и така се оказват неконкурентоспособни на пазара на труда. Всички обвиняват само системата – нито учителите, нито учениците и програмите, по които учат за лошите им резултати. Споровете в публичното пространство по тези проблеми започнаха през 2000 година, когато международното сравнително изследване PISA показа, че немските деца отстъпват по знания на връстниците си от много други държави. Оттогава датират ожесточените дебати, как най-добре следва да бъде променена германската образователна система. Според професора от университета в Хамбург Петер Щрук, Германия трябва да реши три основни въпроса – как да се модернизират учебните програми, как да се реализира на практика концепцията за съвместни занятия на децата от различни възрастови групи и как да се организират и финансират целодневните училища. В страната има много привърженици на идеята за обвързването на образователния процес с биологическия ритъм, за редуването на активни и пасивни фази в течение на деня. Заради това се предлага един учебен ден да бъде структуриран така, че когато активността на мозъка е по-висока, децата да се занимават с математика или литература, а когато е по-ниска – с физкултура или музика. Според общественото мнение, има и редица други по-важни глобални проблеми. Социологическите изследвания показват, че мнозинството от немците считат образователната си система за несправедлива. Един от проблемите се състои в това, че в Германия твърде рано (още в четвърти клас) се случва разделянето на учениците на перспективни и неперспективни. Само тези от тях, които по мнението на преподавателя са способни да учат в университет, имат право да отидат в гимназия. С други думи още на десет години се предопределя не само целия жизнен път, но и стандарта на живот на човека, защото без висше образование да се намери хубава работа е значително по-трудно, отколкото с диплома. Така мислят близо 90 процента от анкетираните. Друг проблем, според запитаните е този, че най-често в гимназиите попадат деца от финансово обезпечени семейство. Предлагат се решения от рода на това, учениците да се пресяват по-късно – в шести или дори след девети клас. Много спорове предизвиква и концепцията за общи училища (Gemeinschaftsschule), която се лансира от социалдемократите и зелените, и вече се реализира в големите градове. В тези учебни заведения децата се обучават заедно до десети клас, като след това тези, които искат да продължат да учат го правят още три години, за да получат „атестат за зрялост” и да имат право да отидат в университет. Останалите пък усвояват различни професии. Дясноцентристки партии като ХДС и ХСС яростно критикуват тази идея, считайки, че тя практически ще доведе до изчезването на гимназиите. Успоредно с всичко това, в Германия се опитват да създадат система на стандартите за обучение. Тя трябва да замени отделните за вяска провинция учебни програми. Още повече, че в последните три гимназиални класа всеки има своя отделна програма, определяща се в зависимост от това, какъв профил си е избрал ученикът. Стандартите трябва да бъдат въведени във всички дисциплини, за да се създадат общи изисквания към учащите се от различните части на страната. Само че, конкретно какви трябва да бъдат те, да кажем, по история или физика, още не е определено, въпреки че се говори по въпроса от няколко години. Засега тези ученици, които не попадат в гимназия, отиват в реално училище или в непълно средно. Випускниците на първия тип учебно заведение могат да се обучават или за производството, или да отидат в каквито и да е училища, без университетите. Ако завършиш, обаче непълно средно училище е почти невъзможно да си намериш работа. Този вид учебни заведения фактически са се превърнали в изолатори за ученици, които не са способни или не желаят да учат. Това са преди всичко тийнейджъри от социално слабите слоеве на населението или деца на емигранти. Парадоксът се състои в това, че половин век назад, когато се е реализирала идеята за тези училища, те са били създавани именно за подготовка на работници. Сега обаче изискванията, дори за „работнически тип” професии, значително са се повишили, за сметка на качеството на получаваното образование в подобни учебни заведения, което се дължи главно на недостатъчното им финансиране.
All you need to know when you are interested in studying, doing research, or teaching in Germany. The scholarship database provides a quick overview.
