Как да си избереш научен ръководител в Германия?

24.07.2011

Висшето образование в Германия традиционно привлича със своя престиж и високото си качество учащи се от целия свят. В публикуван тези дни свой коментар „Дойче Веле” дава полезни съвети към студентите и аспирантите идващи зад граница в страната на Гьоте за това, как да изберат най-подходящия за тях научен ръководител. Когато, например, някой млад докторант тръгне да пише дисертация в Германия едно от първите неща, които следва да направи, е да си намери „Doktorvater” или казано по български – „научен ръководител”. Всяка година над 20 хиляди души защитават докторати в немските висши учебни заведения и съответно преодоляват повече или по-малко успешно и горепосочения проблем. Мнозина от тях търсят „заветния професор” задочно т.е. по интернет, като това в особено голяма степен се отнася за чужденците. Тази задача не е особено проста, но не е и нерешима, трябва само съответния преподавател да бъде убеден, че сътрудничеството му с аспиранта ще бъде ползотворно и за двете страни.

 

Професорът по право от Университета Майнц Райнхард Рикер споделя пред „Дойче Веле”, че един от основните критерий, по който се селектират докторантите от чужбина е, какъв тип висше училище са завършили. Например, за Русия немските преподаватели предпочитат сътрудничество с аспиранти, завършили държавни ВУЗ-ове, тъй като частните в Руската федерация не предлагат, кой знае колко висококачествено обучение. За България съответно е добре да си завършил някой по-престижен университет, с добра акредитационна оценка и международен рейтинг. Когато е изпълнен критерият за надеждност на висшето училище, професорите започват да проверяват успеха отразен в дипломата на аспиранта, като особено внимание се отделя върху държавните изпити и дипломните работи. Според проф. Райнхард Рикер, обаче дори шестици по всичко не могат да убедят някой германски преподавател да стане научен ръководител, ако неговият бъдещ възпитаник има недостатъчно добри познания по немски език, чието отлично владеене също е непременно условие за успеха на съвместната работа по изготвянето на една добра дисертация.

 

Какво трябва да съдържа първото писмо отправено до потенциалния научен ръководител? Докторът на филологическите науки Улрих Шмитц от Университета Дуйсбург-Есен препоръчва то да представлява относително кратко, но убедително електронно съобщение със стегнат план на бъдещата разработка. Задължително е още да се посочи, защо докторантът се насочва именно към професора на когото пише, за да му стане дипломен ръководител. Към писмото е нужно да се приложи автобиография и подробно експозе съдържащо съдържанието на планираната дисертация. В него непременно посочете срока, в който смятате текстът ви да стане напълно готов, предполагаемото му название, обекта и предмета на вашето изследване, както и неговата задача и цел. Подробно опишете още и в какво се състои неговата иновативност. „Постарайте се да представяте дисертацията си информативно, но в същото време се помъчете и да се вместите в рамките на три-четири страници. Не всеки професор ще намери свободно време или ще прояви търпение да чете дълги опуси.”, съветва още Улрих Шмитц.

 

Според сътрудника на Германската служба за академичен обмен DAAD Томас Прал, който има дългогодишен опит с мотивационни писма относно дисертациите и търсенето на научни ръководители на млади, току-що завършили висшето си обучение хора, които искат да получат възможност за научно развитие свързана с Германия и стипендия за това, един от убедителните аргументи по пътя към успеха е препоръката и добрата характеристика приложена към подобни писма от страна на ръководителите на дипломните разработки на младежите. Също така е повече от задължително да бъдат изпратени и списък с публикации в научни списания (ако има такива) и да бъдат споменати участия в конференции, практики и стажове в чужбина и т.н. в рамките на самата автобиография на кандидата. Прал обаче уточнява, че е най-добре това да се прави, ако има някакво макар и косвено отношение все пак към темата или изследователското поле на планирания дисертационен труд. Той още споделя пред „Дойче Веле”, че понякога се получава проблем с предполагаемия бюджет на научното изследване. Ако, например, един докторант пише дисертация на естественонаучна тема и във връзка с това планира да предприеме скъпо струващи проучвания, то по думите на представителя на DAAD, дадената катедра в немското висше учебно заведение просто може да отклони проекта, по липса на бюджетни възможности за реализацията му.

 

Доктор Улрих Шмитц от Дуйсбургския университет накрая подчертава, че дори всички документи да са изрядно и надлежно съставени и един бъдещ докторант да има пълни изгледи за успех, то решаващо значение все пак има не толкова активното и качественото интернет общуване само по себе си, а личната среща между аспиранта и потенциалния му научен ръководител. Специалистът-филолог още препоръчва: „Бих посъветвал младите хора да се стремят да вземат, колкото се може повече участие в международни конференции и именно по този начин да установяват контакти с потенциалните си научни ръководители от Германия.” По думите на преподавателя, това дава относително надеждна гаранция, че хората, намиращи се от двете страни на дисертационния труд, ще останат доволни от сътрудничеството помежду си. „Дойче Веле” привежда и един малко по-различен конкретен пример. Аспирантът от Университета Росток Андрей Ермолаев споделя, че да се добере до тази позиция му е помогнал един двуседмичен стаж в Германия, по време на който е намерил и своя научен ръководител. Сферата на научните интереси на младия учен от Беларус е термодинамиката и тя идеално паснала на изследователския профил на горепосоченото висше учебно заведение. След като един немски професор лично се убедил в качествата на младия стажант, той сам предложил на Андрей да му стане докторант. На базата на опита си младежът споделя пред германските журналисти следното: „На първо място е много важно по-отрано да се запознаеш със силните и слабите страни на една или друга катедра или на конкретен преподавател. И второ – чисто по човешки е много по-приятно да си сътрудничиш с вече познат човек, а не да се чудиш и притесняваш „каква е котката в чувала”.”

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:office.bery1@gmail.com

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:sofia_varna@abv.bg

Изпрати на приятел